Ако я видите... едва ли бихте я пропуснали, както си танцува по улицата. Тя е от хората, които ви карат да се усмихвате, даже да се влюбвате. Не бихте могли да устоите на усмивката ѝ от ухо до ухо. Едва ли ще пропуснете да се вгледате в засмените ѝ очи и едва ли ще можете да си представите сълзи в тях. „Колко е хубаво, че има жизнерадостни хора по тоя свят!”, ще кажете. Няма и да ви мине мисълта, че точно тя се бори за живот.
А ако я познавате... едва ли ще сте подозирали, че един човек може да дава толкова много. Вие може и да забравите да ѝ се обадите за рождения ден, но – бъдете сигурни – за вашия тя ще напълни стаята ви с балони, за да ви изненада. Вие може да забравите да ѝ вземете някой глупав подарък за Коледа, но тя ще ви направи със собствените си ръце нещо, което дълго ще ви топли. Може да забравите в кой ден и къде точно щели да ѝ правят пак болезнени медицински процедури, но ако нещо ще се случва с вас, на сутринта тя ще ви чака пред вратата, за да ви гушне и да ви усмихне.

А ако я обичате...

...едва ли бихте понесли свят, в който я няма.

Да бъдем като нея.